Българското блог общество

В последно време повече чета чужди блогове, отколкото да пиша в своя. И затова ми прави огромно впечатление ширещата се тенденция сред видните представители на въпросното общество от заглавието. А именно, за тях в пълна сила важат онези мъдри думи: “Чукча не читател, чукча писател!”.

Предполагам ще се съгласите с мен, че има една елитна група от светила, с чиито блогове всеки средно интелигентен потребител се е сблъсквал поне веднъж. Започнали своята кариера с талантливи постове, съдържащи полезна и дефицитна информация, бавно, но славно са се изкачили по химерната стълбица на виртуалната слава. А техните поклонници опъват червените пътеки, където видните личности разгонват винените мушици около напращелия си нарцисизъм.

Не смятам, че е нормално човек, който се смята за обществена личност, да не е способен да приеме елементарна критика и заслепен от изкуственото сияние на монитора си, забравя, че докато пише не трябва с другата ръка да си бърка в носа.

Отдясно, в блоговете на тези особи, обикновено стоят все едни и същи 10 имена, които прехвърлят помежду си щафетата, подкрепят се като изтрещели запалянковци на футболен мач, там, където някой си е позволил да изрази различно мнение.

Тези хора до толкова са свикнали да бъдат аплодирани в коментарите на верните си по-читатели, че и най-лекият намек за негативна оценка бива затрит с обяснението: ” Това е моят блог, аз ще пиша в него каквото си искам!” Да, но, драги, ако няма кой да те чете и да пишеш – все тая.

И така – колкото повече по-читатели има дадена особа, толкова повече тя става уверена в свободата на словото си. Толкова, че става банално скучна в даден момент.

И така – след като се изявяват с обществено полезен труд и смятат, че дават ценната лепта от своята гениалност на човечеството, не осъзнават ли и отговорността си? Не осъзнават ли, че стават смешни, когато постовете им се редуват между вино-водка-бира-шкембеджийския стил и този, който крещи “Аз, драги, днес може просто да съм си обул чисти чорапи, но понеже Аз съм го направил, това трябва да осветли деня на моите почитатели”. Или “Гепи, батка, тия седем поста, дето аз ще ти разкажа за пътя на храната от устата ми през дебелото черво, че чак до края…”.

Скромнността и притеснението краси всяко начало. Тогава по няколко пъти се препрочита поредния пост, преди да бъде публикуван и безусловно се таи надежда за положителни отзиви. Плахо прекрачва прага на собствената си откровеност и дава най-доброто от качествената си характеристика. Там има разкази, стихове дори, говори се за любов. Към работата, към смисъла, който всеки намира в това, което прави. Някои винаги остават на това ниво. А други, други, си изваждат с клечка съдържанието между зъбите, пред своите поклонници.

Къде е тънката граница между ценните блогове в българското интернет пространство и тези, носещи измамен и горчив вкус на стойностна информация? Дали и на самите списващи ги особи не им е омръзнало да се опитват да бъдат толкова идолоподобни, меродавни и креативни? Всестранно развити, ден след ден излъскват захабената си слава, с интересни опити за оригиналност, които войнстващият читател приема за висш изблик на духовитост?

Струва ми се, че е редно тези хора най-после да осъзнаят, че ако наистина желаят да бъдат ценни и потоко определящи, трябва да понесат своята отговорност. И да се вземат в ръце, за Бога! Защото някъде там, по пътя на увереността си, сте изпуснали повода.

Направиш ли добро, хвърли го зад гърба си. Великите примери от историята показват, че само, който е успял да понесе раздялата с творението си е останал запомнен. Всички други са се затрупали под собствените си деяния, с горчив привкус на мухлясал егоцентризъм.

Питам аз – посещаемостта и славата ли са единствените критерии за качество?

И си отговарям – не винаги, не винаги.

You may also like...

25 Responses

  1. lyd says:

    просто пиши 🙂 и ако искаш бъди скромна и се притеснявай 🙂 и да, хубаво е човек да е отговорен, щом вече си има публика 🙂

  2. train says:

    Мисля, че авторката се е отнесла саркастично към темата ;-). В нея няма и капка притеснение от това как ще я приема публиката.

  3. Вени Г. says:

    Блогосферата е уникално пространство на човешката свобода, в което критериите за качество се формират от читателите без никакъв натиск на каквито и да упражняван от “общоприети” обществени норми – морални, политически и пр.под.

    А качеството – то е субективна категория. Блог, който не е качествен за теб, може да е качествен за други. В този смисъл посещаемостта не е критерий за качество.

  4. ladyvera says:

    Хей, кой велик блоготитан те е ядосал? Недей така, спокойно! За всички има място под слънцето! 🙂
    Това малко ми прилича на литературните противоречия едно време между \

  5. Alia says:

    Думите ми се интерпретират по неправилен начин. Постът ми е далеч от някакъв опит за привличане на внимание или причинен от чувство за недооцененост. Ако се абстрахирате от тези мисли, бихте разбрали, че това e моя тъй наречена гражданска позиция 🙂
    Някой да ме е ядосал или да се притеснявам какво съм писала, са характеристики, противоречиви на личността ми.
    Иде реч за неща, които много от моите познати, които четат тези хора, усещат от известно време. Просто изразявам една друга гледна точка, която явно, защото е негативна или различна, се приема като нападка или дребнаво изразяване на недоволство.

    Всъщност няма нищо лично. За мен това е проблем, който не засяга частния читател, а цялото интернет общество.

  6. А проблемът е, че хората си пишат каквото си искат по блоговете ли или аз пак не съм разбрала нещо?

    Т. нар. от теб блоготитани са обикновени хора, които пишат по теми, които ги вълнуват и не се съобразяват с чужди препоръки (или натяквания даже) какво да променят в личните си блогове. И да, ”Това е моят блог, аз ще пиша в него каквото си искам!” е валиден аргумент. Никой няма право да те цензурира или да се опитва да ти насочва писането. Защото ако се съобразяваш с другите — става изкуствено и фалшиво. Все едно аз сега да тръгна да ти давам акъл как да формулираш мислите си по-сбито. Защото по принцип предпочитам кратките постинги. И съм убедена, че има бая народ като мен, дето си мълчи в момента, ама няма как да не си е помислил “А бе, Ирина що не пише по-конспектно”.

    Разбира се, че няма да го направя, зачитам правото ти да се изразяваш по твоя си начин. И не забравям, че читателите също имат права — например да решат дали да четат нещо или не.

  7. про_01 says:

    :thumbsup: Антония, по-добре от това просто не може да бъде казано.

  8. train says:

    Значи котки и кучета може, а прасета – не може?!

    Просто не мога да се стърпя 😉 Гледам и не вярвам на ушите си, както казва професор Вучков. Кои другарки неразбрали се обаждат, кой повдига палци, а самият той лее помия в собствения си блог. Безумия!

    Прочетете го 3 пъти ако трябва, поста й *не* обижда:
    а) блогосферата
    б) Йовко
    в) Чорбаджийски
    г) всяко друго бг-блог-wannabe, държащо се като ощипана девойка

    Поста е обзор, мнение, неангажиращо никого, при това написан много дипломатично, без резки думи и движения. Толкова дипломатично, че чак някои другарки се заблудиха 😉 Та:

    Другари и другарки елитаристи,
    при положение, че имате високо мнение за себе си, някои от вас са се превърнали в обществено известни субекти, се научете поне да не ревете като ранени животни, когато някой ви критикува. Не не, не ми казвайте, че не ви пука, те тия интервюта дето ги давате по телевизии, радиа и списания са именно за чест и слава, нали? 😉 Никой, не е казал, че не сте обикновенни хора, напротив, твърдя го. И затова, когато се вманиачите в собствената си уникалност, когато се опияните от гениалността си и си повярвате, че сте много специални, не се плашете, че някой ви е казал нещо по-така, на въпреки 😉

    А сега, предлагам всеки да си се зарови в собствената си блог кочинка. А да, и днес за четене из родните блогове има:
    1. Как Гошо Храста се е напил предната вечер. Разберета сами как се чувства той на сутринта и какво си спомня. Разберете ексклузивна информация, в кои кръчми се сервира най-добрата шкембе-чорба.
    2. Научете 5 нови неща за Пеньо, които не сте знаели за него. Кой оркестър e свирел на неговата новобранска вечер през 68-ма, на коя мома е бръкнал под полата и какво Пеньо си мисли сутрин в тоалетната.
    3. А да, и поредната импровизация на на драматизацията \

  9. train says:

    3. А да, и поредната импровизация на драматизацията “Авторско право в България”. Този път Унуфрий от Орландовци, ще се изкаже компететно, как той не ограбва никого.

    Приятно четене 😉

    П.С. Проблема не е в липсата на четиво, проблема е в ясно предявената претенция за качествено четиво, едва ли не граничещо с изкуство.

  10. train, ти сериозно ли?

  11. Абе дай някой пример бе, да стане истинска клюката.. така много постно..

  12. Alia says:

    Смее ли човек да дава примери, това могат да си го позволят същите тези хора, за които пиша 🙂 Пък и ще вземе някой да реши наистина, че нещо лично ме гризе отвътре (завист?!?!), та затова.

    Предпочитам да не провокирам по никакъв начин желанието да ми се преписват разни низки чувства.

    Който разбрал – разбрал. Другите да са живи и здрави 🙂

  13. Чувствам се малко странно. Изразих честно мнението си, мисля, че бях учтива, целта ми не беше да критикувам, а да споделя гледна точка, със сигурност не съм искала да обидя някого… И ми се струва, че хем не бях разбрана (за което вината е моя, разбира се, явно не пиша достатъчно ясно), хем някак нападната. Затова вместо да се обяснявам като ученичка — ще се опитам да задам няколко въпроса, които ще илюстрират позицията ми по-точно.

    Ирина, защо не смееш да пишеш каквото си искаш? Защо мислиш, че някой друг има повече права и свободи от теб? Кой, според теб, определя дали някой блогър е блогтитан? Кое те наведе на мисълта, че ще бъдеш заподозряна в низки чувства? Моята интерпретация на ситуацията е, че ти просто обръщаш твърде много внимание на т. нар. авторитети. А не бива. Млад човек си, от писанията ти съдя, че си разумен. Не виждам причина да се водиш по чужд акъл. И по чужди разбирания кой е влиятелен (или ‘потокоопределящ’, както казваш ти), и кой не.

    cx, ти не харесваш конспектния стил, аз го предпочитам. Кой от двама ни е прав? И имаме ли право да ИЗИСКВАМЕ от някого, да промени стила си на писане в съответствие с нашите предпочитания? Не е ли твърде арогантно подобно поведение? В крайна сметка ти ще си четеш хората, които пишат като за теб, аз ще чета други… И това именно е големият плюс на блогосферата. Или бъркам?

  14. cx says:

    Жалко, че си изтрила имената от темата… но е разбираемо 🙂

    Вметка – относно конспектното писане. Аз пък не обичам кратките постове и кратките изречения и въобще онзи особен стил. На писане. Кратко. Сещаш се. 😀

    …втора вметка – озорих се с цифричките.

  15. cx says:

    Точно така, Антония. А кой е прав ти кажи, защото ти повдигаш въпроса, макар и реторичен. Аз не споря, нито си налагам и натъртвам мнението, нито (надявам се) го натрапвам. Най-малко пък “ИЗИСКВАМ” нещо от авторката и това тя го знае, вярвам.
    Ти сподели своето предпочитание за конспектността, възоснова на което и аз споделих моето. Стори ми се мило авторката да прочете, че има и хора, които харесват обширността на изказа и, примерно 😉

  16. Alia says:

    Антония, ще отговоря на въпросите ти, макар те да нямат много общо с моя текст и не би трябвало да ги провокира.
    В никакъв случай не си ме обидила, не съм чак толкова докачлива. Определено мога да нося на всякакви критики 🙂 Ще карам по ред.
    Използването на думата “смея” беше шега. Нямам никакъв проблем да пиша това, което мисля и да го изразявам кратко. Но кратък може да бъде всеки – директен, груб и неучтив. Да нарече някой “лайноустник”. Пространствена съм, защото не се ограничавам до частното, до определени лица. А към цялото, общото между различни хора. Явно до толкова съм била дипломатична, че от думите ми се засегнаха хора, които изобщо не съм визирала. Лошо. Но отказвам да се държа просташки и да обиждам някой директно, след като за целия си живот не съм го направила нито веднъж. Нито в реалността, нито във виртуалността.
    Кой определя тези хора за блоготитани? Те сами се определят, а четящите ги им вярват. Отново дипломатичен опит за ирония от моя страна.
    Пак казвам, че не съм дребнава. Не се впечатлявам от авторите, точно обратното на това, което си мислиш. Като хора сигурна съм, във всеки ще намеря нещо добро. Но имиджа, който поддържат тук с писанията си, с отношението си – ето това не ми харесва. Защото човек, който се смята за образец, би трябвало да насочи силата на словото си над аудиторията, за да постигне нещо добро. Моя гледна точка, не обвързвам никой с нея.
    А моят стил не е от голямо значение, всеки харесва различни неща. Няма нужда от спорове 🙂

    Мисля, че има нужда от някакво обяснение. Първо – махнах онзи абзац, поради причини, които нямат нищо общо с някакъв страх или притеснение. Реакциите не ме тревожат. А и аз не съм обидила никой, че да се притеснявам. Причината е лична и няма смисъл да я оповестявам.

    Написах тази тема, не за да превърна блога си в трибуна или да привлека внимание. Това, което исках е долу-горе постигнато. Кучетата бяха разлаяни, за съжаление не съм целяла някакъв сеир. Но вие няма как да го знаете, ествествено, защото не ме познавате като човек. Не се отказвам от думите и от мнението си и ще съм искрено щастлива, ако нещо се промени дори на йота. Защото, честно, четат ми се повече стойностни и искрени текстове, които не са ориентирани основно около нечие его. Честно!

    • Stranger says:

      “Но отказвам да се държа просташки и да обиждам някой директно, след като за целия си живот не съм го направила нито веднъж. Нито в реалността, нито във виртуалността.”
      Позволи ми да не се съглася с точно тези редове. Неведнъж съм чела твои отговори и коментари, с които си изразявала вербална “агресия” към потребители в популярен български форум. И все пак – харесвам как пишеш. 😉

  17. Alia says:

    сх, благодаря за положителните думи 🙂 Добре ми дойдоха!
    Знам, разбира се, че не изискваш нищо от мен.

    Всъщност и аз самата не изисквам нищо в темата си, от хората. Това е просто пожелание.

    А за цифричките – съжалявам, неудобство, но ме спасява от разни ботове.

  18. Вени Г. says:

    По какво съдиш, че някои хора се самоопределят като блоготитани?

    Не се сещам авторът на новоизкованата дума \

  19. Вени Г. says:

    Уфф, нещо се обърках с captcha-та. Та да продължа:

    Не си спомням авторът на новоизкованата дума “лайноустник” да се самоопределял като такъв. От блога му личи, че не се възприема много насериозно. Не се сещам и друг от популярните и авторитетни блогъри да се е взимал твърде насериозно. Даже напротив, струва ми се, че блогър, който раздава непрекъснато поучения, квалификации и прочие премудрости към целокупното човечество, отдселни негови групи или представители, не може да стане нито популярен, нито авторитетен.

    Всякакви съвпадения с действителни блоголичности не са случайни 😉

  20. Alia says:

    Отказвам да участвам в спорове 🙂
    Всеки си разсъждава през калейдоскопа на неговата лична преценка. Няма сега да си ги пляскаме в масата, я… мненията.

    Едва ли би имало качествен резултат.

  21. nname says:

    и твоя пост не дава полезна информация. някой се бил самозабравил, видяла баба трафиик и т.н…. ама кой точно, кога, къде е границата според теб? поеми отговорността и посочи \

  22. asktisho says:

    Какви титани, какви пет лева?!

  23. boyka says:

    И на мен ми дойде първосигнално ответната реакция – както ние критикуваме това ти конкретно мнение, така и ти можеш да критикуваш когото ти дойде музата да критикуваш. Но да се очаква че всеки ще се юрне да угажда е несериозно.

  24. maria says:

    Поздравления, Аля! За текстовете ти, особено този, за мненията ти, позицията/иите ти и затова, че можеш (или поне се опитваш) да живееш живота СИ. Такъв какъвто го искаш, харесваш, можеш и не можеш:) Точно както и снимките на съпруга ти!

Leave a Reply