Странности

Разсъждавам аз над психичните си отклонения, които се изразяват в разни дребни детайли от ежедневието. Спорът е дали са просто особености или вече ми хопа дъската. Та ей ги тях, събрани на на куп:

1. Дразня се, ако на масата в хола има нещо повече от фруктиера или ваза. Ако покривката се размести или самата маса е в странно положение.

2. Мразя наполовина дръпнато перде.

3. Не мога да стоя спокойно, ако на печката има нещо изкипяло – зарязвам всичко и отивам да го изчистя.

4. Не мога да чета две книги наведнъж – ако съм започнала една, дори и да не ми е интересна, трябва да я довърша, за да почна друга.

5. Постоянно проверявам дали не съм загубила нещо от чантата си.

6. Списание се чете от първата страница, а не от последната..

7. Забравих за заветните табуретки около масата – трябва да са си на мястото, за да има покой в душата ми.

Толкоз се сещам до момента. Така като ги чета нищо обезпокоително не виждам, даже изглеждат смешни 🙂 Тъжното е, че някога такива неща не ми правеха впечатление. Можех да си лежа сред най-голямата кочина и да съм щастлива. Предполагам, че, когато човек е обкръжен от напрежение, го избива в малките домашни детайли, където да внася ред. Странна илюзия за контрол над нещата.

А може и да ми хлопа дъската 🙂

You may also like...

4 Responses

  1. Alia says:

    Ами, Лъв съм. Близо до Девите 🙂
    Като чета за сестра ти, виждам какво ме очаква в обозримо бъдеще 🙂

    Домашният ми прякор е Психо.

  2. necrony says:

    Дам.. Позната картинка. Само да попитам, ти да не си зодия Дева, не че вярвам в зодии, но се оказа, че имах в къщи две деви, които правят нещата точно както ти. Подреденост.. луда работа. Не че сте луди, но понякога се прекалява с това. Баща ми често си прави шеги с майка ми, достатъчно е да премести нещо от единия край на секцията на другия. Има разправии разбира се, смеем се. Сестра ми… тя е още по-болна. Това да святкаш лампите в определени часове.. да си лягаш, да си храниш децата, да излизаш и какво ли още не в точно определено време и ред.. прекалено е. 🙂

  3. Alia says:

    Ив, да, точно – чувство за вина. Сутрин гледам да стана по-рано, за да успея да въведа ред и преследвам неуморно всички нередности. Е, понякога, със задоволство си позволявам 15 мин. хаос, на който се наслаждавам, но знам, че само след час всичко започва отново.
    И най-трагичното е, че колкото и да подреждам, след няколко часа вече няма и помен 🙂
    Имам си още един прякор – Куки 🙂

  4. anima says:

    Аз също имам мания за подреденост, която съм я наследила от майка ми, макар с една идея в по-лека степен. Именно заради нея изпитвам болезнено чувство за вина, ако оставя книгата, която чета на масата, а не подредена до останалите. 🙂

    Не мога да понасям осиротели листи из стаята, неприбрани дрехи, претрупани лавици. Сутрин времето ми за приготвяне за работа е разграфено на по

Leave a Reply