Нова тема, нов късмет

Честита ми нова тема!

Това в дясно са прекрасните снимки на Димитър, които ми красят градината.

Сега си чакам от него да ми направи някоя хубава такава, за ей там горе, дето е гадното синичко… Бях заплашила, че няма да пиша, докато не извърши това смело дело, но сега бях притисната. Най-безсрамно ме заплаши, че ако не напиша нещо, ще ми свали блога. А, след това трябва и да медитирам. Та се жертвам 🙂

Ето! Пиша, Димитре! 🙂

Стига толкова лигня. Седмиците бяха тежки, с обиколки по лекари. Толкова се бях ошашкала, че най-точното определение за мен беше – умопомрачена и неадекватна. Но добре, че така се случи, защото щях да се подмотвам поне още една-две години, докато се взема в ръце. С дружни усилия, вярвам, че ще се преборим с болестта.

Напоследък и не готвя. А това ми липсва. Имам куп идеи и събрани рецепти, правят ми се питки и коледни сладки, украсява ми се. Даже съм готова да купим една елха, да я накичим и да чакаме снега. Но още е рано. Утре ще напазарувам украса за офиса и заедно с “джуджетата” (разбирай колегите) ще накичим офисите.

Напоследък и не пиша. И това ми липсва. Думите често са спасение от всичко. Изграждам в няколко реда други светове, в които се приютявам за мъничко.

Непоследък не съм себе си. Отивам да медитирам!

You may also like...