Франки Фърбо

Книгите сами представят себе си. Никога не съм обичала рецензии или критични анализи. В мен този разказ е един, в теб ще звучи по друг начин. И това е талантът на Уортън – една многостранна, повтаряща се мелодия, която вибрира различно всеки път, щом се докоснеш до нея.

… С течение на времето разсъждавах все повече върху случилото се. Споменът остана все така ясен в паметта ми, но вгорчен от значението му за човешката раса.

Помисли само, Уилям. Цялата ни цивилизация – композиторите: Моцарт, Бетховен, Шопен, Вивалди; писателите: Гьоте, Камю, Шекспир; художниците: Рембранд, Ван Гог, Шарден; нашите учители: Айнщайн, Ницше, Опенхаймер – няма да означават нищо. Ще бъдат опитомени животни, които се разхождат под слънцето.

Цялата ни политика, религията – се оказаха илюзия, игра за шепа фанатици. Всичко губи смисъла си. Времето ни изтича, а ние го белязахме с нашата глупост, войни, алчност, липса на любов един към друг. Провалихме се. Разбираш ли?

Трудно ми е да общувам с хората. Освен с теб. Няма с кога да поговоря сериозно. Като знам колко се е развил езикът, който говореше Рете, в сравнение с моя или с твоя, се чувствам обезсърчен. В сравнение с него нашият лисичи език напомня грухтене на свине…”

Просто се заслушай..

You may also like...