Приятел

Последните години трудно се сприятелявам с хора. С неодушевени предмети, обаче, доста лесно. Трябва да имаш  богато въобръжение или поне малко да ти хлопа дъската, за да видиш в него това, което съзирам аз. Виждам очи, едно тъжно лице, виждам самота, завинаги отбелязани бръчки. Пресъхнал живот, замрял в миг на сетна умора. Толкова много човешка мъка, съсечена наполовина. Когато се срещаме, винаги го докосвам по челото. Още от първия път, когато се запознахме. Да отнема мъничко от тъгата му. Добър приятел е. Нося го в сърцето си. Не го подминавам, без да го погледна. Мълчиме си заедно.

Няма си име.

Той е просто останка от вековно дърво.

You may also like...