На всеки колометър

Те са навсякъде около нас. Понякога толкова тихи, че ги виждаме едва, когато усетим миризмата. На бездомност.
На бедност. На болка. На загниваща плът.
Те са до теб, докато си пиеш кафето. Спят на пейката, на която вчера си целувал любовта. На която си изял обяда си.
Допушват цигарата, недопушена от теб.
Те са на всяко кръстовище, по което минаваш. Протягат ръка, когато за теб свети зелено, а за тях отдавна светофарът е спрял на червено. Подминаваш ги бързо и гледаш в друга посока. Често наистина не си ги видял.
Те са там, където не смееш да погледнеш. Събират остатъците от всичко, ненужно. Самите станали незабележими. Непотребни. Тихи като нощ. С аромат на ракия.
Звездите им пазят студено.
Децата ни гонят гълбите в краката им, там, където изкашлят последните глътки живот.
Не отмествай очи. Тази протегната днеска молба, утре твоята може да бъде.
Със ръка човешкa…докосни.

You may also like...