Лебед

Никога не съм била красива.
Косата ми – обикновено тъмна е.
Очите, казват били пъстри,
учтивото название за скучни.
Кожата – нищо особено.
И тялото ми не е никак кръшно,
като на весела девойка.

Душата ми е мъничко досадна,
замислена и интровертна,
характерът – безкрайно изненадващ,
сърцето – все в очакване.

Във тази купчина, несъразмерна,
си се влюбил.
Не знам защо, не смея и да питам.
Може би, видял си ме различна,
искряща, непокорна.
Косата необикновено тъмна,
очите изключително горящи.
Била е кожата ми – порецеланова.

Таква съм, когато ме обичаш.
Във твоите очи съзирам като в огледало,
едно момиче, красиво като лято.

Дано не се превръна никога
от нежен лебед
в грозно пате.

You may also like...