Витоша

След зоолгическата, импулсивно решихме да се качим на Витоша. Аз по джапанки 🙂 Приключението обаче си заслужаваше. Престраших се да се кача и на седалковия лифт, нещо, което смятах, че никога няма да направя, заради страха ми от високо.

Старецът до хижа Алеко, който продава карти.
Скалите под нас.
Ей на онази площадка се мяташ в движение, за да слезеш от седалката. Още един ужас за мен.
Най-страхотната гледка.
Тези изключително красиви цветя са отровни.

Свободата, която усещаш, докато седиш на скалите, не може да се сравни с нищо друго. Прегръдката на слънцето и вятърът, попива в кожата. Ходейки, усещаш как сте само ти, планината и небето. Поздравяваш хората, с които се разминавате. Свят, който няма нищо общо с града. Съвсем малко е нужно, за да отвържеш гласа и освободиш душата си.

You may also like...