The отпуска

Ден първи.

От 18 часа вече официално се водя в отпуска. Чудо на чудесата. Не съм почивала и аз не знам от колко време.. Все още ми е трудно да повярвам. Цяла една седмица ще имам всичкото време на света да се наслаждавам, въпросът е на какво.

Както винаги си имам поне 10 плана за действие – лоша черта – опитвам се да се отуча. Определено не успявам. И толкова силно преживявах всеки един от тях в главата си, денем, нощем, че сега не мога да усетя тръпката от свободата.

Чакам морето. Сутрин си представям хладния пясък и студените пръски. Соленият мирис, който гали ноздрите. И навътре, навътре, докато отмалея, отпусна се по гръб и гледам небето. Синьо, навсякъде само синьо и шум на таен, подводен живот.

Една мисъл все ми се върти в главата тези дни. Г-н Б. , нека никога да не порЕсна.

За съжаление късно си го пожелавам. Удрям камбаните една по една.

You may also like...