Дъждовните следобеди

Димитър харесва много времето точно преди буря. Ароматът на събрало се напрежение между земята и небето. А аз това след. Всичко се успокоява и сякаш цяла София замира под тишината на уморените капки, почиващи върху листата на дърветата.

Понеделникът ме събуди още в 6 часа, но аз упорито спах до 7. Беше такава ужасно гореща нощ, че дори всички широко отворени врати не ни спасиха. Следобедното кафе в парка напълни очите ми с прах. Сега с нетърпение очаквам дъжда да го измие.

Струва ми се, че е ужасно недопустимо да бъдем в София посред лято. Непоносимо е за живеене, жегата смазва всички сетива. Боря се с последните частици от превода и още не мога да реша за себе си дали се получи добре или не. Може би, когато видя дали на хората им е полезен, ще разбера. До тогава – в неведение.

Вечерта ни приласкава в топлите си сенки. Подозирам, че някои от нас ще пият тоник 🙂 Ретроспекция на минутите не умея да правя, просто днес всичко е толкова обикновено, че става различно. Хубаво е. Мислите ми се разплискаха преди дъжда.

Ден като ден – понеделник.

You may also like...