За мишките и хората

Не за компютърните мишки. Или за онези дето изяли книгите.

А за тези, които танцуват, когато котката я няма. Които се крият по ъглите и надигат тайно глава, само за да се огледат.

Не обичам мишки, които са като тревата и се накланят в посоката на вятъра. По-добре тръстика, нищо, че може да се счупиш.

Не харесвам мишки, които цял живот си мълчат и са безкритични най-вече към себе си. Които никога не свършват своята работа, но не забравят да се вгледат в грешките на другите.

Искам животът ми да бъде винаги битка, защото наведената в примирение глава ми дотежава. Дотежава ми почивката, инертността на мислите, бездействието на ръцете.

Там, където ми предлага вятърът, никога няма да отида. Винаги в обратната посока, където ме очаква моята зелена светлина. На блаженото бъдеще.

А вечер, пречупени, ще си лекуваме раните.

You may also like...