Пенелопа

Пенелопа ли?
Караш ме да обещая,
сълзи да пролея?!?
Да те чакам, не..определено не умея.

Горда съм, признавам.
Мога от сърце да се засмея,
но, когато заминаваш,
капка няма да пролея
/нищо, късай ми сърцето/.

Свещи ще запаля,
ще танцувам,
чужди устни, знаеш, може да целувам.
Ти пътувай. И сънувай.
Мен, тъчаща…
не, тъжаща.

Мислиш, че те карам,
да решаваш между любовта и пътя?!?
А защо изобщо трябва избор вместо обич да намирам?

Ако не заминеш,
няма да обичам
(мъжката ти гордсот да потъпча?-
за какво ми е магаре?).

Смело тръгвай,
аз такъв ще те запомня,
но защо желаеш с обещание да те изпратя?

Устните ми занемяха,
още щом ми го предрече.

Страх ме е, но не от самотата,
а от твоето отсъствие се плаша.
Със усмивки ще поплача,
сякаш за удавник.

Любовта погълнаха вълните,
няма Пенелопа, няма те и тебе.
И разплитам си косите вечер,
сутрин зарад тебе ги заплитам.

Няма да те чакам,
но ще бъда тука..
(докато се върнеш!)

You may also like...