За неделните вечери

По принцип не обичам неделите – къде, къде по-хубави са петъците или съботите. От друга страна обаче, в този късен час, започва да ме гони неделната депресия – а именно – желанието за работа надделява. Моят преподавател по психоанализа казваше, че това се лекувало с бърз отскок до офиса. Но смятам да си го запазя за утре.

По принцип няма нищо по-хубаво от вечерите у дома. Всички прозорци са отворени, ухае на омекотител от прането, чисто и хубаво. Паркетът топли с приятния си цвят, до мен са полегнали чаша кола и цигарите. Димитър си работи, а аз се подготвям за забързаната седмица. Мълчим на една и съща тема. Споделеност.

Ако живеехме на по-долен етаж, можеше да усещаме и аромата на липите(дето ги няма). Сега ми се налага да си го представям. Макар и да е едно сравнително студено лято, на мен пак ми ухае на мокри, бляскави липи, на топъл асфалт и автостоп до морето.

За какво друго си мислиш в неделя вечер, освен за това, че утре е понеделник. Но днес, за първи път от много време, тези терзания не успяват да ми отровят хубавата вечер. Пердето се поклаща и напомня за избързващото време.

Утре чука на вратата. А неделята угасва в окапалия липов цвят, на сутринта чистачките ще го съберат с метлите. И замитат лятото…

You may also like...